Български (България)English (United Kingdom)

ПОСЕТИТЕЛИ

mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter
mod_vvisit_counterДНЕС112
mod_vvisit_counterВЧЕРА191
mod_vvisit_counterТАЗИ СЕДМИЦА1059
mod_vvisit_counterТОЗИ МЕСЕЦ3842
mod_vvisit_counterВСИЧКО554746
first
  
last
 
 
start
stop
Начало РОДИТЕЛИ Каква е ролята на учителя, какви са неговите права и задължение в училище
Каква е ролята на учителя, какви са неговите права и задължение в училище
Написано от Administrator   
Вторник, 23 Февруари 2010 10:45

Каква е ролята на учителя, какви са неговите права и задължение в училище?


       Учителят в училището организира и провежда обучението по даден предмет, проверява и оценява знанията и уменията на учениците, съдейства за пълноценното им интегриране в училищната и социалната среда.
        В училище работят и възпитатели, които организират и провеждат образователно-възпитателни дейности с учениците извън задължителните учебни часове.

Учители и възпитатели не могат да бъдат лица, които:


* са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление;
* са лишени от право да упражняват професията си;
* страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците.


Нека помним, че всички - и родителите, и децата, и цялата общественост, следва да изразяват почит и уважение към учителите, а най-вече родителите  следва да им помагат в тяхната работа.


Учителят има право да:
* членува в професионални учителски организации;
* дава мнения и да прави предложения по дейността на детската градина или училището до административните органи в системата на народната просвета;
* избира учебници и учебни помагала, по които да учат децата.
Учителят е длъжен да:
* изпълнява добросъвестно своите задължения, които са определени със специални документи от министерството на образованието и науката;
* опазва живота и здравето на учениците и децата по време на обучението и на други дейности, организирани от него, от училището или от детската градина;
Учителят не може да нарушава правата на детето и ученика, да унижава личното им достойнство, да прилага форми на физическо и психическо насилие върху тях.
Учителят няма право да отстранява ученика от учебен час или от извънурочни и извънучилищни дейности.
Учителят не може да извършва образователни услуги на ученици, които се обучават или ще полагат изпит в училището, в което преподава.
Учителят няма право да ползва мобилен телефон по време на учебните часове.


Какви са правата и отговорностите на децата в училище?


Децата възпитават и обучават при условия, които гарантират:
* равни възможности за физическо, духовно и социално развитие;
* техните права, свобода и сигурност;
* зачитане на достойнството им, уважение и любов към детето;
* възпитание в дух на разбирателство, мир и толерантност;
* приобщаване към националните традиции и културните ценности.


Учениците участват като партньори в училищното обучение и имат активна роля за постигане на целите на образователно-възпитателния процес.
Те имат право да:
* избират училището, профила на обучение, предметите и дейностите, предвидени в учебния план като избираеми;
* участват по свой избор в организираните от училището извънкласни и извънучилищни дейности;
* получават от учителите информация по въпросите, свързани с тяхното обучение;
* получават от учителите и от други длъжностни лица информация и консултации по професионалното им ориентиране и развитие;
* получават от учителите консултации при организиране на самостоятелната си подготовка;
* получават индивидуална помощ от учителите, съобразно специфичните си педагогически потребности;
* бъдат насочвани, стимулирани и подпомагани за развитие на техните дарби, умствени и физически способности;
* бъдат защитени от училището, регионалния инспекторат по образованието и от Министерството на образованието и науката при накърняване на личното им достойнство и нарушаване на човешките им права;
* дават мнения и предложения пред директора на училището по отношение на организацията и провеждането на цялостната дейност на училището;
* ползват безплатно училищната материално-техническа база в учебно време, както и в извънучебно време за развитие на интересите и способностите си по ред, определен от директора на училището;
* бъдат поощрявани с морални награди за високи постижения в учебната, извънкласната и извънучилищната дейност;
* получават стипендия;
* участват в работата на педагогическия съвет, при обсъждане на резултатите от обучението, при награждаване и наказване на ученици.


Ученикът няма право да:
* отсъства от учебни занятия без уважителни причини;
* участва в хазартни игри, да пуши, да употребява наркотични средства и алкохол;
* участва в политически партии и организации до навършване на 18-годишна възраст;
* накърнява с поведението си авторитета и достойнството на учителя;
* създава пречки на учителя при и по повод изпълнение на служебните му задължения.
* унижава личното достойнство на съучениците си, да прилага физическо и психическо насилие върху тях;
* носи хладни и огнестрелни оръжия и да застрашава живота и здравето на другите ученици;
* ползва мобилен телефон по време на учебните часове.
Ученикът е длъжен да:
* изпълнява задълженията си - да се учи, да спазва училищните правила и ред;
* носи личната си карта в училище и извън него.



Не винаги обръщаме необходимото внимание и упражняваме достатъчен контрол върху редовното посещаване на учебните занятия, а те имат голямо значение за добрия успех на ученика и за това той да няма сериозни проблеми в училище.


Родителите трябва да знаят, че:


Отсъствията на ученика от учебни занятия по уважителни причини се удостоверяват с медицинска бележка, документ от спортния клуб, в който той членува, или с уведомително писмо от родителя или настойника.
Отсъствие на ученик от учебен час без уважителни причини е неизвинено отсъствие.
Закъснения до 15 минути за три учебни часа без уважителни причини се считат за един учебен час неизвинено отсъствие.
За ученик, обучаван в дневна или вечерна форма, чиито отсъствия не позволяват оформяне на срочна или годишна оценка по един или няколко учебни предмета, директорът на училището по предложение на педагогическия съвет определя със заповед условията и реда за оценяване на знанията и уменията за завършване на учебния срок и/или учебната година.
За допуснатите отсъствия класният ръководител е длъжен своевременно писмено да ни уведоми.



За неизпълнение на задълженията си учениците получават и следните наказания:


* забележка;

* извършване на дейности в полза на училището в свободното от учебни часове време;
* предупреждение за преместване в друго училище;
* преместване в друго училище до края на учебната година;
* преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение - за ученици, навършили 16-годишна възраст.


Наказанията се налагат със заповед на директора по предложение на класния ръководител и със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет.


Преди налагане на наказанието "преместване" класният ръководител е длъжен да уведоми родителя или настойника на ученика и дирекция "Социално подпомагане" по местоживеенето му за извършеното нарушение.
Преди налагане на наказание ученикът има право да бъде информиран и консултиран от представител на дирекция "Социално подпомагане" по местоживеене с цел защита на неговите права и интереси.
Директорът е длъжен преди налагане на наказанието да изслуша ученика и да провери фактите и обстоятелствата, свързани с нарушението.
Преместването в друго училище или преместването от дневна в самостоятелна форма на обучение се налага като крайна мярка при тежки нарушения. Педагогическият съвет обсъжда доклада на класния ръководител за извършеното нарушение и изслушва ученика или определен от него учител или друг ученик. На заседанието на педагогическия съвет може да присъства и родителят или настойникът на ученика.


***
Като родители ние сме длъжни:
Редовно да проявяваме интерес към развитието на нашите деца и техните постижения и дисциплина в училище;
Да се информираме и от децата, и от учителите за това, което става в училище;
Да помагаме на децата си.
За нас е важно и да знаем как се управлява сложната образователна система, как се издават заповедите, кой за какво носи отговорност в училище и в образованието като система, към кого можем да се обърнем в трудна ситуация.
Отговорно за управлението на образованието е Министерството на образованието и науката, което разработва и провежда държавната политика в тази сфера. То се ръководи от министър на образованието и осъществява контрол върху дейността на всички видове детски градини и училища.
По места в областните центрове образованието се ръководи от регионалните инспекторати по образованието, които управляват и контролират учебните заведения на територията на областта. Те контролират прилагането и спазването на законите в държавните, общинските и частните детски градини и към тях в много случаи ние можем да се обръщаме за помощ и за съвет.


В училище естествено най-важен е директорът, който:
* организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в училището;
* следи как се спазват и прилагат законите;
* осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и труд;
* отговаря за финансовите въпроси на училището;
* назначава и освобождава от работа учителите и възпитателите;
* награждава и наказва ученици, учители и служители;
* организира приемането на деца и ученици и обучението и възпитанието съгласно законите;
* подписва и подпечатва документите за преместване на учениците, за завършен клас, за степен на образование, за придобита професионална квалификация.


В училище най-голяма е ролята на педагогическия съвет. Педагогическият съвет включва в състава си помощник-директорите, учителите, възпитателите и другите специалисти с педагогически функции. В състава му с право на съвещателен глас могат да участват председателят на училищното настоятелство и медицинското лице, което обслужва детската градина, училището или съответното обслужващо звено.


Педагогическият съвет на училището разглежда и решава въпроси като:
* план за развитие на училището;
* приема правилник за дейността на училището и училищния учебен план;
* обсъжда и взема решения по резултатите от обучението;
* определя начина за приемане на ученици в училището;
* прави предложения до директора за награждаване на ученици и за налагане на наказания "преместване в друго училище до края на учебната година" и "преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение - за ученици, навършили 16-годишна възраст";
* утвърждава униформено облекло, училищни символи и ритуали - по предложение на училищното настоятелство.
Решенията на педагогическия съвет могат да се отменят от самия съвет с квалифицирано мнозинство / 2/3 от гласовете на присъстващите/ или от началника на регионалния инспекторат по образованието.


 
***
За образованието, малцинствата и дискриминацията

    През 1960 г. ЮНЕСКО /Организацията на обединените нации за образование, наука и култура/ приема Конвенцията против дискриминацията в образованието, която признава правото на малцинствата да осъществяват свои собствени образователни дейности, включително да поддържат училища и да преподават на своя собствен език. Това право зависи от "образователната политика на всяка държава" и общото право на образование на малцинствата е да помогне на членовете на различните малцинствени групи да "разберат културата и езика на общността като цяло и да участват в нейните дейности".
    В районите, в които значителна част от населението говори на езика на малцинството, децата трябва да имат възможност да бъдат обучавани на техния майчин език или поне да научат собствения си език. Обаче нито едно от тези права не ограничава властта на държавата да изисква също да се изучава официалният език или да се покриват известни минимални образователни изисквания. Държавите също така трябва да гарантират, че държавната образователна система поощрява изучаването на историята, обичаите и културата на малцинствата.
    Важно е да знаем, че в демократичното ни общество съществува специален Закон за защита срещу дискриминацията, т.е. акт, който осигурява на всеки от нас равенство пред закона, равни възможности за участие в живота на обществото и ефективна защита срещу дискриминацията.
Дискриминация е всяко неблагоприятно за човек отношение, поради факта на неговия пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, убеждения, политическа принадлежност, възраст, семейно положение, имуществено състояние.
    Дискриминацията е пряка, когато към нас се отнасят - благодарение на някой от горните признаци - по по-различен начин отколкото към други лица /например не ми сервират в ресторанта, отказват да ме наемат на работа, защото съм ром,/.
    Също така тормозът на основата на посочените признаци, подбуждането към дискриминация и расовата сегрегация /например отделянето на децата от различни етнически групи в различни училища/ се смятат за дискриминиращи действия. В България съществува забрана за дискриминация и тя действа спрямо всички хора, така че да се защитават нашите права и свободи.
    За отношенията в училище също важи забраната на дискриминация. "Расова сегрегация" е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.
    Съгласно Закона министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.
    Директорът на училището е длъжен да предприема ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се. Ако директорът получи оплакване от ученик, който се смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от друг ученик, е длъжен незабавно да извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност.
    Обучаващите институции предприемат подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно институцията.
    Ако Вашето дете смята че правата му са нарушени, директорът на училището е длъжен да му каже какво се прави за да престане да съществува тази ситуация.
    Учителите са отговорни да не допускат прояви да дискриминация между учениците и следователно в никакъв случай сами не трябва да проявяват дискриминация към когото и да е от учениците.
    В правото сте си да настоявате, съгласно законовите изисквания, в училището на Вашето дете да има специални програми за преодоляване на дискриминацията, за обучение на децата в дух на разбирателство, на толерантност, на зачитане на правата и на различията им.

Как се развиват нашите деца в училище?

Начално училище
    Детето става ученик на седемгодишна възраст. Постъпването в училище, новият начин на живот са основните събития, които влияят върху неговото израстване.
    Това е един от най-важните периоди в живота на човек.
Ето защо ние трябва да разбираме децата и да им помагаме да се приспособяват по-добре към новия свят, който се открива пред тях .Те ще се чувстват и развиват по-добре, когато и у дома, и в училище атмосферата и отношенията са добри.
    През този период детето започва да разбира кое е, къде на този свят се намира, към коя група принадлежи, какви са неговите родителите, какви са възможностите му и мястото му в общността. На тази възраст детето започва да си поставя и да решава задачи, започва да се учи да се справя с трудностите, да се подготвя и да работи, както и да цени тези нови качества у себе си.
То започва да оценява своето поведение и поведението на околните. Затова трябва да си даваме сметка, че детето ни наблюдава внимателно, оценява нашите постъпки, учи се от нас. Ето защо е и важно на какво ще го учим, какъв пример ще му дадем, ще работим ли с него, ще се занимаваме ли, ще му показваме ли и ще му разказваме ли за хората и за света или ще го оставим само да се сблъсква с проблемите на живота и само да търси отговор на най-различни въпроси и проблеми.
В тези първи години е нормално детето да изпитва трудности в училище, а ромското дете още повече - най-често то няма навици и условия да учи, а като родители обикновено се интересуваме недостатъчно от това, което става с него в училище. Точно в тези първи години детето изгражда навици за учене, за справяне с трудностите в училище. Ако не му помогнем, ако не се интересуваме от него и от проблемите му, то няма да има опора в училище и сигурно няма да може да се справя с проблемите, ще загуби желание да се учи, ще започне да изостава, а самото учене ще се превърне не в удоволствие, а в нещо трудно и неприятно.
    Ето защо ние трябва да се срещаме с учителите, да разговаряме за своите деца, да се опитаме да разберем в кои области се развиват най-добре, да ги поощряваме и да им помагаме /ако пеят добре, ако са добри спортисти, ако са силни в смятането или са сръчни/. Детето трябва да повярва в своите възможности и така ще върви много по-добре и по-бързо напред, ще вярва в себе си и ще бъде уважавано от другите деца.
    Детето навлиза в нов свят, който и самите ние не винаги разбираме добре. В него то има своите права и задължения, трябва да се подчинява на изискванията му, да усвоява дисциплината и реда. Ако искаме детето ни да успее, да получи добро образование, ние трябва най-вече да му помагаме в тези първи години в училище.
    То трябва да изгради умения как да работи с другите деца, да им помага и да получава помощ, да бъде част от класа, да се чувства добре с тях. Животът вече е такъв, че ако иска да успее за в бъдеще, трябва да умее да работи с другите хора, да знае как да се държи с тях,
    В тези първи години в училище ние трябва да помогнем на детето да усвоява правилата за поведение и в училище, и извън него. Днешният свят е изграден от правила и ако човек не ги спазва, не може да успее. За ромското дете например понякога е твърде сложно да разбере и научи тези правила, защото идва от свят със съвсем други правила и отношения.
    Трябва да помним и още нещо важно - тези първи години в училище са и годините, при които детето преминава от света на играта към света на ученето и разбира, че играта е нещо важно и обичано, както и че не винаги ученето е нещо приятно. Трябва да осигуряваме на детето ни възможности да играе, но и да следим отделя ли то време за учене. А за да знаем това, трябва да сме наясно какво учи, с какво се занимава в училище, какви задачи има да изпълнява. Помогнем ли на нашето дете да се учи пълноценно, да изпълнява задачите, да си изгради ред и дисциплина, ще му помогнем за цял живот, защото когато след някоя и друга година то отиде да се учи другаде, извън дома, вече ще има изградени навици.
    Нека си спомним какви сме били ние на неговите години и че то още си е дете: бързо нещо му харесва , но и бързо му омръзва, не винаги е постоянно в заниманията си и в усилията си. Детето още не е възрастен - за него е трудно да подрежда всичко в този нов свят. Нека и да не забравяме, че детето запомня и се интересува от това, което му е интересно, че все още паметта му е слаба, че мисли по детски - не винаги може да направи връзка между две събития, да посочи причините за дадено явление. Не трябва да забравяме също, че детето изразява силно чувствата си, трудно се контролира, не може да потиска у себе си лошото или неправдите, боли го, плаче, негодува, и веднага след това се радва на нещо друго.
    И все пак децата днес - колкото и несъвършено да го правят - могат да мислят, могат да разсъждават, правилно да използват нужните думи, да установяват не само близки, но и по-широки връзки и отношения между предмети и събития. Не само учениците от трети-четвърти клас, но дори и тези от първи клас могат да обобщават, да отделят главното, да правят изводи. На тази възраст започват да се развиват нови качества - съсредоточеност, организираност, умения за самостоятелно планиране на работата, изпълнителност и способност за поемане на отговорност.
Детето започва да установява приятелства, да прекарва много време със съучениците и връстниците си, започва да разбира и оценява какво е приятелството.
    Нашето малко и до вчера безпомощно дете започва да мисли и то да мисли много -най-важното е, че започва да мисли не само за себе си и за своите потребности, но и за това, което чувства и мисли или възнамерява да направи другият човек, хората около него. На 6 години децата могат да отличават мислите на другия човек от собствените си; към 8-годишна възраст те могат да си представят, че другият човек може да си представи техните собствени мисли, а към 10-та си година са способни да си представят съдържанието и хода на мислите на другия човек.
На тази възраст детето започва да изгражда представа за отношенията си с хората и за отношенията между хората - децата трупат знания за дружба и произтичащите задължения /честност, вярност/, за законност, справедливост, както и за определените задължения, следващи от тези взаимоотношения.
    В училище и извън него на тази възраст децата започват да усвояват и правилата за поведение в обществото - отначало те ги заучават механически или посредством подражание, а след това реагират по-гъвкаво при различни условия и обстоятелства.
Детето на тази възраст продължава да гледа с огромен интерес като изследовател света - то започва да преценява и да подрежда събития, хора, норми на поведение. Ето защо има необходимост да му помагаме в тази дейност, да бъдем с него, да го подкрепяме, да му даваме възможност да споделя, да му обясняваме трудните за разбиране неща.


***
Добре е в семейството да правим няколко неща, които помагат за развитието на детето:


- у дома да включваме децата в определени семейни дейности, в тяхното обсъждане, планиране и в споделянето на случилото се; да провеждаме разговори за разпределението на труда и отговорностите в семейството, за неговата история и личните истории на отделните му членове; да му разказваме за нас, за нашите професии, за отговорностите, които ние имаме в семейството, в професията. Трябва да подканяме детето да споделя преживяното в училище и с другарите и да го изслушваме внимателно, да му помагаме да разбира ставащото - трябва също така да водим разговори с него по всички интересуващи го въпроси и възникващи предизвикателства;
- детето следва да кани приятели у дома, когато това е възможно, да има постоянно осигурени взаимодействия със своите връстници - приятели, съученици, роднински или приятелски деца;
- да обсъждаме това, което се случва в училище - родителски срещи, училищни събития, успехи и неуспехи, както и да му оказваме помощ в подготовката за самото училище;
- да го въвеждаме в света на нашата общност - да го запознаваме и да му разказваме за съседите, за историята на нашия род, за историята на селището ни, да обсъждаме местни важни събития, да опознава селището, като му показваме най-важните обществени места и природни забележителности, но и същевременно да го запознаваме с опасностите, които населеното място и заобикалящата среда крият;
    Най-важната наша цел във възпитанието на детето е да му даваме възможност само да регулира поведението си, като му напомняме и обсъждаме възможните последствия от дадена постъпка. Най-полезни в този смисъл за детето са родители, които обсъждат неговите постъпки и поощряват тези, които са добри, а не родители, които принуждават децата да свършат едно или друго нещо без обяснения. Независимо, че вече към трети клас децата стават все по-самостоятелни, за тях са крайно важни оценките, които ние и техните учители им даваме.


Три са дейностите, които трябва да осъществяваме по отношение на детето:
- да имаме представа за това, което детето ни умее, за неговите постижения и да вярваме в неговото бъдещо;
- да градим отношенията си с децата върху топлината и любовта;
- и най-важното - постоянно да общуваме с тях.
    На тази възраст децата започват да отдават по-голямо значение на взаимоотношенията си със съучениците, засилва се интересът им към мнението на приятелите, както и търсенето на признание на собствените качества в техните очи.
    Като родители трябва да поощряваме контактите им с връстниците, защото само чрез общуването им с тях се изграждат качества, необходими за участието им в групова дейност - като съдействие, съревнование, разбиране, съчувствие. Ето защо за нашите деца е толкова важна ролята на приятелството и дружбата, на трайните отношения с техните връстници.
В тази възраст се формират първите устойчиви приятелства, като, разбира се, през периода на началната училищна степен представата на децата за характера на дружбата се променя изключително много.


Разграничаваме четири стадия в детското разбиране за дружбата:


- до около седемгодишна възраст детето играе най-вече със съседските деца без да се интересува специално дали те имат същите интереси;
- от 7 до 9 години децата започват да разбират идеята за взаимност, да разбират чувствата на другия, приятелството започва да се превръща за тях в нещо взаимно и отговорно;
- от 9 до 12 години другарите се разглеждат като хора, които си помагат и които могат да оценяват взаимно действията си;
- през четвъртия стадий - 11-12 години - дружбата се разглежда като устойчиво дълго отношение: децата могат да се отнасят към нея от позицията на трета страна.
    Не трябва да забравяме, че дори наличието на един приятел помага нерядко на детето да не бъде само или да преодолее понякога насмешките или неприязънта от страна на другите.
Групите, в които децата на тази възраст участват, са най-вече само от момчета или само от момичета.
    В началото на тази възраст обикновено детето няма представа за ефектите на своите действия върху останалите хора. Много често то прави нещо, не защото го е обмислило а защото подражава на хората около него. Детето не може да направи по-тънка преценка на ставащото - неговите оценки са или само добри или само лоши, то вижда света в черно-бели тонове. Много често детето първо реагира и после мисли, няма морални задръжки, които да влияят върху поведението му.
    На тази възраст децата обаче вече могат да мислят за последствията от своите постъпки и да се чувстват отговорни за тях. Ето защо ние следва съвместно да обсъждаме ситуации и случки от техния живот и изборите, които те могат да направят, да им даваме възможност да предвиждат последствията от една или друга постъпка. Трябва също така и да им помагаме да разбират причините на едно или друго действие. По този начин всъщност ще им помагаме да се справят с проблемите по-добре, да стават по-самостоятелни, по-отговорни.
***
Прогимназия
    Времето от 11 до 14 години /от 5. до 8. клас/ е преходен период от детството към юношеството. В нашето дете настъпват съществени промени и във физиката, и в начина на поведение и мислене.
    От една страна то все още е дете, но много иска да прилича, да бъде, да се чувства част от възрастните. То все повече започва да разбира как е устроен и действа светът около него, спецификата на отношенията между хората, започва да прави оценка и на своите действия, и на действията на останалите хора, с които се среща. Иска да бъде самостоятелно, но все още в по-слаба степен контролира действията си.
    Детето започва все повече да овладява необходимите правила за поведение в училище и извън него - с една дума нашето дете се превръща бързо в член на обществото, в малък възрастен.
Трябва да знаем, че за него този процес е труден - детето няма още изградени навици, няма и твърди ценности, които да определят поведението му.
    Това е периодът, в който детето ни се "отваря" към света. От една страна, то започва все повече да се интересува от себе си, от това, което става "вътре в него", от собствените си чувства и преживявания. От друга, започва да проявява интерес към другия пол, за него все по-важни стават и приятелските отношения.
    Много често на тази възраст започват да възникват конфликти между нас и детето. Младият човек не иска вече да бъде считан за дете, но все още не можем да го приемем и като член на нашата група на възрастните. Децата често протестират на тази възраст - "нека никой да не ми се бърка", "не ми натяквайте, че съм малък - не съм вече дете", "ще правя каквото си искам".
Детето ни има нужда да намери мястото си в този нов свят, иска да му бъде обърнато внимание и то самото се стреми да привлича вниманието върху себе си.
    Много от децата все още действат от гледна точка на послушанието и наказанието - те са послушни, защото знаят, че в противен случай ще има наказание. Те гледат да удовлетворяват собствените си потребности и по-малко се интересуват от потребностите на другите хора, на своите близки.
    Част от децата вече гледат да се държат така, че да се харесат на възрастните, т.е. започват да изпълняват техните препоръки и наставления. Детето постепенно става сериозно към изпълнението на задълженията си и го прави не само, защото ако не ги изпълни, ще бъде наказано, а защото вижда, че така трябва да прави в един свят, където всеки има своите задължения.
    Децата - или вече юношите - са особено чувствителни на тази възраст. Твърде лесно можем да нараним чувствата им, лесно се обиждат от отношението към тях - на учители, на родители, на близки, на приятели. Бавно, но постоянно те започват да развиват самооценка на собственото си поведение и качества. Започват да разбират и значението на понятия като трудолюбие, постоянство, прилежност - качества, които са им необходими в училище. Започват да изграждат и свои разбирания за други качества като например приятелството. А също така вече постепенно осъзнават значението на черти като самостоятелност, отговорност, амбициозност и започват да ги проявяват.
    Затова е необходимо да оказваме доверие на младия човек, да се държим приятелски с него, да разговаряме за неговия живот, за това, което се случва в училище и извън него.
Именно ние трябва да му помагаме да прави оценки на поведението, на нещата, които непрекъснато произтичат около него. Често младите хора на тази възраст не могат да разберат всичко, което става около тях, и мислят, че каквото и да направят, то е резултат само на техните усилия. При неуспех те са склонни да обвиняват най-вече себе си, а при успех да се надценяват.
    Нека помним, че училището в средната степен е нещо ново и сложно за детето ни - с многото учители, с повишените изисквания - и че често ние като родители не притежаваме необходимите знания, за да му помогнем. За детето ни в тази ситуация ще бъде много важно да усеща нашия интерес към неговите занимания, отношението ни към процеса на ученето, подкрепата за неговите усилия.
***
Гимназия
   
В съвременното общество юношеството трае почти десетилетие - то е преходната възраст между детството и възрастността /зрялата възраст/. В това отношение следва да отбележим, че се променя и социалното положение на ромските юноши и девойки - все по-голяма част от тях продължават образованието си в гимназии или в професионални училища.
    На тази възраст младите хора вече стават все по-пълноценни членове на обществото. Въпреки всичко съществува противоречие между това как младият човек се възприема сам, как изглежда в собствените си очи и това по какъв начин иска да го възприемат другите. Младите хора все още възприемат обществото като нещо чуждо, налагащо им ограничения. За тях е трудно да разберат, че те също стават част от това общество и трябва да следват неговите правила и ред.
    Юношите и девойките на тази възраст са в относителна изолация. От една страна, те са различни и съвсем отделени от по-малките ученици или братя и сестри, но все още са отделени и от света на възрастните. Като родители трябва да им помагаме да навлизат в нашия свят - да говорим с тях за обществения ред, за правилата на поведение и необходимостта те да бъдат спазвани, да говорим за тяхното собствено бъдеще и място в този свят, за техните очаквания, за възможностите, които те имат като бъдещи членове на обществото.
    От опит знаем, че на тази възраст младите хора са най-вече потребители и че ни е трудно да удовлетворяваме техните нарастващи потребности. Трябва да говорим с тях, когато правят избор какво да си купят, задоволяването на коя потребност да предпочетат, защото парите далеч не стигат за всичко. Младите хора на тази възраст са все по-загрижени за външния си вид, а обществото, околният свят - с безбройните предлагани стоки и с агресивните си реклами за тях - са така устроени, че ги принуждават да му обръщат /именно на външния си вид/ все по-голямо внимание. Следва да ги учим как да приемат съществуването на външни различия между връстниците им, как да приемат част от тези различия като нещо естествено, но и да обръщат внимание на значимостта на вътрешните качества на човек, на характера, на цялостната личност.
В тази възраст се развива все повече мисленето на юношите, те започват да търсят причините на събитията, да преценяват възможността дадено нещо да се случи, както и последствията от своите постъпки и от действията на другите.
    Младите хора вече мислят по-сериозно за различните причини, пораждащи даден проблем и за различните възможности за неговото решение. По този начин те самостоятелно могат да взимат решения, да преценяват собствените си шансове за успех в дадено начинание.
    На тази възраст юношите често започват да се отнасят по-критично към родителите си и към различните институции. Техните нарастващи потребности не винаги могат да бъдат задоволени в рамките на семейството - ако учат на тази възраст, те са често много по-грамотни например от ромските си родители, сравняват себе си с младите хора от другите етнически групи, които са материално по-задоволени и живеят при по-добри условия. Ние трябва да им помагаме да разберат трудната ситуация, в която израстват, нашите проблеми като родители, да ги убедим да бъдат горди с произхода си, с нас, с близките си, с нашата култура.
    Колкото повече те разбират своя произход и положение, колкото повече ценят своята общност и култура, токова по-добре ще могат да изградят и отношенията си с другите хора, ще търсят и ще намират по-успешно мястото си в обществото.
    Трябва да поощряваме младите хора да градят собствено мнение за ставащото около тях, за произтичащите събития - по този начин те ще се справят по-добре с възникващите проблеми.
На тези години мисленето на юношите излиза извън рамките на тесните интереси и започва да се насочва към по-широки проблеми, които имат значение в света на възрастните. При юношите и девойките, които продължават образованието си на тази възраст, нараства интересът към моралните, социалните, политическите проблеми. Юношите започват да се опитват да си обяснят как е устроено обществото, какви са неговите морални норми, кое е добро и кое лошо в отношенията между хората. Те се стремят да анализират възникващите проблеми, но и да открият себе си в тези нови ситуации, да свържат миналото си с бъдещето - какви са били и какви искат да бъдат. Ние можем да им помагаме в този процес, като обсъждаме съвместно важни за тях събития и ситуации,
    Интересна особеност на представите на юношите е, че се чувстват постоянно като пред публика, сякаш някой непрекъснато ги наблюдава. Това показва колко важна за младите хора е оценката на другите и най-вече на техните близки.
    Следва да запомним, че младите хора на тази възраст изглеждат, а и са в определена степен егоисти, те са погълнати главно от своите чувства и не умеят да разграничат, да доловят чувствата на другите. Много често те смятат своите чувства за уникални и че никой друг не преживява нещата като тях. Ето защо като родители трябва да им предоставяме достатъчно възможности да изразяват своите и да приемат ответни чувства, да видят и усетят как чувстват другите, да се вслушат в тях, да преодолеят усещането си за собствена изключителност, да разберат в крайна сметка отличията си от другите, но и нещата, които ги свързват.
    Какво е важно за младите хора на тази специфична възраст ?
    Те трябва да постигнат самостоятелност и независимост както от родителите си, така и от възрастните хора и да изградят себе си като личности - със свои убеждения, разбирания, мнения, които да ги отличават от другите хора.
    Много често юношите прибягват към конфликти и бунт за постигане на своята независимост и смятат, че близките не им обръщат внимание, не отчитат интересите им. Като родители трябва да се интересуваме от проблемите и конфликтите, в които те са въвлечени, от техните интереси в различни ситуации.
    Независимостта на младия човек се изразява в способността да се правят собствени съждения и да се регулира собственото поведение. Независимостта и способността за по-зрели съждения означава, че младият човек е вече някой, че е напуснал света на детството, че е готов да поеме отговорност и като член на семейството, и като член на обществото.
    В тази възраст е изключително силно влиянието на връстниците. С тях младият човек прекарва повече време отколкото със семейството си и те играят основна роля за развитието на неговите навици и поведение. В тази юношеска възраст започват да се търсят не многото, а истинските, добрите приятели. Юношата използва срещите с връстниците си като възможност за развлечение, за установяване на другарски отношения, на интимност, за сексуални контакти.Той обикновено търси контакти и срещи с връстници с подобни ценности, от неговата среда, с общи образователни интереси и цели.
    Важно за тази възраст е и изграждането на ценностна система. Младите хора усвояват кое е позволено и кое забранено в обществото ни, като отчитат и възможните наказания, санкции. Те започват все повече да се интересуват какво чувстват и преживяват другите хора, да се поставят на мястото на другия в дадена ситуация.
    Трябва да помним, че това е възраст, която крие много опасности за младите хора. Те са с високо самочувствие, с много желания и с все още малко практически опит и са склонни да поемат доста рискове както в отношенията си с хората, така и с физическата среда.
    Рисковото поведение често се приема като начин на отношение към проблемите на собственото развитие /заседнал живот, неправилно хранене, пушене/, към средата /употреба на наркотици, участие във форми на младежка престъпност/, към училищните проблеми /бягство от час, употреба на наркотици в училище/
    Рисковите фактори са многобройни: генетични, на социалната среда /бедност, дискриминация, възможности за нарушаване на закона/, на личността /ниско оценяване на жизнените шансове, ниска самооценка/, на актуалното поведение /лошо учене, употреба на алкохол, наркотици/.
    За да ги защитим от подобни рискове, трябва да прекарваме част от времето си тях, да обсъждаме проблемите им, да ги стимулираме да се учат в училище и да проявяваме интерес към постиженията им, да им създаваме добра семейна среда, да говорим с тях за здравето им, за етическата специфика и традиции на начина ни на живот.
    На тази възраст част от младите хора показват и поведение, което излиза извън приетите правила и закони. По-точно - при момчетата се наблюдават антиобществени форми на поведение, а при момичетата проблемите се проявяват по-скоро под формата на депресивни състояния.
Причините могат да бъдат различни - лошата семейна среда, ниска популярност сред връстниците, нисък успех в училище /което важи повече за момичетата/, отрицателно мнение за собственото тяло - особено от гледна точка на развиващия се култ към физиката на личността.
Като родители следва не само да проявяваме загриженост и интерес - изобщо и в тази конкретна насока - но и да помагаме на децата си да се справят с проблемите, да изграждат успешни стратегии на поведение, да установяват важните и значими неща в своя живот.


Правата на нашите деца


   
Какво е определението за дете? В повечето случаи отговорът е, че детето е бебе, малолетен индивид или юноша/девойка. В много общества се смята, че детето принадлежи или дори е собственост на семейството. Докато е бебе, семейството обикновено чувства, че е задължено да го храни и да се грижи за него, да го наставлява до определена степен и да го възпитава. По-късно от детето се очаква да поеме определени задължения, включително да ходи на училище или да помага на възрастните вкъщи. В някои общества към юношите и девойките се отнасят като към възрастни и от тях се очаква да работят или дори да служат в армията. И все пак те не се самоиздържат, докато не станат пълноценни членове на обществото при достигането на пълнолетие.
    Детството е най-чувствителната част от живота на всяко човешко същество. Именно в този период от живота всеки израства, получава образование и се приспособява към самия живот. Личността на индивида се формира по време на детството.Децата представляват около 50% от населението на земята и са най-уязвимата му част. Те на практика са изцяло зависими от възрастните и много често могат да бъдат принуждавани да изпълняват желанията на възрастните и да правят неща, които ще навредят на тяхното развитие.
    Ето защо в съвременния свят държавите са се споразумели за специален общовалиден закон за детето, в който да са посочени и защитени неговите права.
    Тези права са признати за децата от цял свят в международен закон, който се нарича Конвенция /Споразумение/ за правата на детето. Тя е приета от Организацията на обединените нации през 1989 г. и до днес е подписана от близо двеста държави, т.е. от почти всички държави в света.
    Конвенцията признава, че всяко човешко същество на възраст под 18 години може да бъде наречено дете. Това означава, че всеки такъв индивид има право да се ползва от правата, изброени в Конвенцията.
    Детето става пълноправен възрастен при пълнолетие. В различните страни тази възраст е различна /у нас тя е осемнадесет години/. До навършването й детето получава последователно определени права, като те също са различни за различните държави. Например възрастта за встъпване в брак в Австрия е 16 години за жените и 19 за мъжете; в Малта е 16 и за двата пола; в Румъния е 18 за мъжете и 16 за жените, у нас е 18 години и за двата пола.
Трябва да знаем, че повечето от правата на детето, гарантирани чрез Конвенцията, са ненарушими.
    Също така всички права на детето са еднакво значими. Правото на отдих и почивка, на игри и дейности за отмора е не по-малко важно от правото на живот, оцеляване и развитие, защото отдихът и почивката, отмората и културните дейности са също така необходими за оцеляването и развитието на детето.
    Всички права на децата са взаимосвързани. Правото на свобода на изразяването /детето свободно да може да говори това , което мисли и го вълнува/, не може да бъде пълноценно, ако правото на детето да получи образование е нарушено. Правото на здраве и здравно обслужване е тясно свързано с правото на социална сигурност, включително на обществена застраховка. Следователно правата на детето, които са записани в този закон, трябва да се разглеждат като едно цяло, като група от права, които в целостта си дават възможност за пълноценно развитие на детето.
    В закона са записани не само основните права на детето /като правото да има семейство, правото на образование, на закрила, на здравеопазване/, но и са посочени и конкретни права при различни условия /деца, разделени от родителите си; пренебрегнати деца или такива, с които е злоупотребено; осиновени деца; деца бежанци; деца инвалиди; експлоатирани деца; деца във въоръжени конфликти; деца в конфликт със закона, и т.н./.
    В този закон децата се признават за пълноценни членове на човешкото семейство. Чрез осигуряване на естествена среда за израстване и благосъстояние на детето семейството се приема като основна група, на която трябва да се предоставя цялата необходима защита и помощ.
Конвенцията не споменава за задълженията на детето. Това не означава, че такива задължения не съществуват, а че съставителите на Конвенцията смятат, че задълженията обикновено са известни и децата трябва да ги изпълняват - нещо , което не може да се каже по отношение на правата им, които много често се нарушават. За разлика от възрастните, децата имат малко възможности да защитават правата си и следователно те имат нужда от специална закрила от страна на закона.


***
    Всяко дете има право на живот, което ще рече не само да живее, но и да се развива подходящо като член на обществото. Животът не означава само физическо съществуване.

     Детето има право на подходящо развитие като член на обществото и според   Конвенцията задължение на всяка държава е да осигури в максимално възможна степен оцеляването и развитието на детето.
    Всяко дете има право на име и затова трябва да бъде регистрирано незабавно след раждането си. Съществуват няколко системи за регистриране: медицинска, която се извършва непосредствено след раждането от служителите на болницата или родилния дом, като те записват презимето му; църковна, чрез покръстване и регистрация на името в църковните списъци; и гражданска регистрация на името и презимето от упълномощени местни власти от общината.
    Детето има право да познава родителите си. Това е проблем, който възниква предимно, когато детето е изоставено от родителите си, когато е родено от извънбрачна връзка, или когато родителите се разведат. Държавата е задължена да защитава това, което отличава дадено дете - самоличността му, а именно неговата националност, име и семейни отношения.
    Детето има право да поддържа семейни отношения с двамата родители в случай, че е разделено от единия от двамата.
    Детето има право на свобода на изразяване на мнение, както и право на достъп до подходяща информация.
    Детето има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Съгласно Конвенцията наше задължение като родители и настойници е да помагаме и да направляваме детето при упражняването на това негово право по начин, съответстващ на развитието на способностите му.
Както възрастните, така и децата имат право на сдружения и мирни събирания, а също и право на защита от намеса в личния им живот.
    Когато детето е в състояние да формира собствени възгледи, трябва да се гарантира правото тези възгледи да бъдат изразени. Детето има право да изразява възгледите си свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето. На практика приложението на това право често е засегнато от проявявана субективност. При определени условия детето е способно да изразява възгледи, но се въздържа от страх, да не бъде зле разбрано или наказано.
Вече говорихме защо образованието е толкова важно в живота на всеки човек и специално на детето - само чрез образованието то може да развие личността си, своите таланти и духовните и физическите си способности.

    Съгласно Конвенцията всяко дете има право на образование. Образованието трябва да

подготви детето за отговорен живот в едно свободно общество; то трябва да се осъществява в дух на разбирателство, мир, толерантност, равенство на половете, приятелство между всички хора и зачитане на природната среда.
    Конвенцията гласи, че основното образование трябва да бъде задължително и безплатно за всички. Обучението в училище трябва да се осъществява по начин, съвместим с детското човешко достойнство, като се изключат физическите наказания.
    Този въпрос е изключително важен - по света има стотици милиони деца, които не ходят на училище, а само в България близо 100 000 деца до 16 годишна възраст не посещават училище и те са предимно от ромски произход. Това ще рече, че тези деца никога няма да могат да станат пълноценни членове на обществото, да намерят прилична работа с добро заплащане, да изградят спокойно и без материални ограничения семейство и да възпитават и да учат децата си.
    Конвенцията също така постановява чрез средствата за масово осведомяване да се разпространява подходяща информация от полза за детето, както и да се издават и разпространяват детски книги. От друга страна, според закона, детето трябва да е защитено от информация, която вреди на неговото развитие - съдържаща сцени на насилие, секс.
    За свободното си развитие детето също така има право на отдих, игра и участие в културни и художествени дейности. Съгласно този закон ние имаме право да изискваме от местните власти да осигуряват условия за развитие на способностите на нашите деца в младежките домове и центровете за работа с деца, като участват в различни състави, групи.
    Важно е да знаем, че детето има право да изразява свободно мнението си по всички въпроси, които го засягат. За да поясним за какво става дума, трябва да имаме предвид и неговата възраст. На практика това означава, че на детето трябва да се даде възможност да бъде изслушвано при всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него. Очевидно е, че това право трябва да му се осигури в училище, но също така не трябва да забравяме за него и в семейството, когато се решават въпроси, които засягат и децата ни.
    В Конвенцията са отбелязани и много конкретни социални и икономически права. Още в самото начало трябва да споменем, че да се приложат тези правила на практика означава държавите да бъдат достатъчно богати. Икономическата ситуация в много държави ограничава подпомагането на социалните и икономическите права на детето. Затова в Конвенцията е записано, че държавите ще предприемат мерки за осигуряване тези права на детето в максималната степен, възможна с оглед на техните ресурси.
    Социалните и икономическите права на децата зависят от благополучието на техните семейства и затова Конвенцията посочва, че родителите носят основната отговорност за отглеждането и развитието на детето.
    Важно е да знаем, че същевременно Конвенцията посочва, че държавите са задължени да предоставят необходимата помощ на родителите при изпълнението на тяхното задължение по отглеждането на децата и да гарантират развитието на институциите, бюрата и службите за грижи за децата.
    Детето има правото да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве. На нито едно дете не може да бъде отказан достъп до ефективно здравно обслужване.В съответствие с този член, държавите трябва да предприемат мерки за намаляване на смъртността при кърмачетата и децата, да се борят срещу болестите и недохранването и да осигурят на майките подходящи грижи преди и след раждане.
    Всяко дете има право на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото развитие . Детето има право да бъде защитено от икономическата експлоатация - децата не трябва да извършват каквато и да е работа, която крие опасност или може да попречи на образованието, да навреди на здравето или на развитието им.
    Тези права важат за всички деца без оглед на възраст, пол, етническа или религиозна принадлежност, дали са родени в семейство или са извънбрачни, дали са здрави или имат някакви увреждания.
    Съгласно Конвенцията детето трябва да бъде защитено от държавата срещу всякакви форми на дискриминация или наказание на основание на статут, дейности, изразени мнения и убеждения от страна на родители, настойници или членове на семейството
***
    Детето има право да бъде защитавано чрез закона от всички форми на физическо и умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или от пренебрежително отношение, малтретиране или експлоатация, включително и от сексуални престъпления. Защитата трябва да обхваща взаимоотношенията на детето с родителите, настойниците или други лица, които се грижат за него, например училищните преподаватели.
    Децата с физически или умствени недостатъци заслужават специална защита, за да им се даде възможност да водят пълноценен и достоен живот в съответни условия, включително и активно да участват в живота на общността. Държавите трябва да предоставят специална защита на децата с недостатъци и на хората, които се грижат за тях. Помощта трябва да е насочена към най-пълно социално приобщаване и индивидуално развитие на детето.
    Децата от етнически, религиозни и езикови малцинства имат право да се ползват от собствената си култура, или да използват собствения си език. Това право може също така да бъде упражнявано в общността с други членове на същата група от населението.
    Що се отнася до отвличането, продажбата или търговията с деца с каквато и да било цел в каквато и да било форма, държавите се задължават да предотвратяват този вид криминално поведение чрез предприемане на всички необходими мерки на национално, двустранно и многостранно равнище.
    Проблемът с детската престъпност е много остър. Твърде често възрастните покваряват децата и ги въвличат в престъпни дейности. Понякога лошите условия на живот на семействата окуражават детското престъпно поведение, поради което малолетните престъпници трябва да се третират на първо място като жертви в криминалните дела. От друга страна, държавите се изправят пред необходимостта да се борят срещу престъпленията, извършени от деца. Съгласно Конвенцията лишаването от свобода на детето трябва да бъде крайна мярка. Нито едно дете не може произволно или незаконно да бъде лишавано от свобода. Арестът, задържането или вкарването в затвор на дете трябва да бъде за възможно най-кратко време. Всяко дете, лишено от свобода, трябва да има право да поддържа контакти със семейството си, освен при изключителни обстоятелства. Основната цел трябва да бъде подпомагането на процеса по приобщаването на детето в обществото.
    Държавите страни по конвенцията, предприемат всички необходими мерки за подпомагане на физическото и психическото възстановяване и на социалната реинтеграция на дете, жертва на всякаква форма на липса на грижи, експлоатация или злоупотреба, изтезания или каквато и да е друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение, наказание или в случаи на въоръжен конфликт. Това възстановяване или реинтеграция се извършва в среда, благоприятстваща укрепването на здравето, самоуважението и достойнството на детето.
За да се изпълнява този закон, е важно да знаем кой е отговорен. Подписалите Конвенцията държави са длъжни да предприемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за осъществяване на правата, признати в нея. Това означава, че тази отговорност носят държавните глави и правителствата, националните парламенти, местните власти, различни министерства и администрации /министерство на здравеопазването, на социалната политика, на вътрешните работи, на отбраната, на образованието, на културата и много други правителствени структури/.
    Най-важна, разбира се, си остава нашата отговорност като родители или настойници, тъй като ние всекидневно общуваме, напътстваме децата, следим за тяхното развитие.
    Самите деца трябва да се чувстват отговорни за съблюдаването и подпомагането на правата им. В училище такива форми за активно детско участие в защитата на правата са ученическите комитети, детските парламенти и т.н.


LAST_UPDATED2